България обмисля лицензиране и такса за хазартни афилиати

Парламентът на България е на път да одобри дългоочаквания бюджет за 2026 г. Този бюджетен пакет включва всеобхватни нови мерки, които пряко засягат хазартните афилиати в страната. Ходът идва в момент, когато рекламата на хазарт като цяло е подложена на все по-засилен контрол, подобно на тенденциите, наблюдавани в много други европейски държави.

Планираните промени предвиждат, че афилиатите, работещи с регулирани доставчици на хазартни услуги, ще се нуждаят от собствени лицензи. Освен това ще бъде въведена двукомпонентна такса, предназначена да увеличи държавните приходи. Тези развития отразяват тенденцията, при която държавите се опитват да регулират по-строго всички сегменти на хазартната индустрия, като по този начин получават по-голям контрол и генерират повече доходи.

Числа и факти

Бюджетният дефицит на България за 2026 г. се оценява на 5.7 процента, което възлиза на приблизително 7.2 милиарда евро. Прогнозираните приходи възлизат на 49.5 милиарда евро, а разходите – на 56.8 милиарда евро. За да намалят този дефицит, законодателите сега разчитат и на приходи от хазартния сектор.

Ключов компонент от новия пакет от мерки е въвеждането на изискване за лицензиране на афилиати, които си сътрудничат с лицензирани хазартни компании. Освен това ще бъдат наложени два вида такси: фиксиран годишен данък от 6 000 евро и променлив данък от 10 процента върху комисионите, които афилиатите печелят от своите промоционални дейности. Официалните оценки сочат, че тези промени могат да донесат допълнителни 100 милиона евро годишни данъчни приходи за българската държава, както съобщава FocusGN.

Преговорите за бюджета бяха забавени от политическите сътресения в страната. Предишното служебно правителство нямаше правомощията да придвижи пакета. Едва след предсрочните избори през април, когато Румен Радев си осигури мнозинство, законодателният процес можеше да продължи напред.

Има и кадрови промени. Александър Попов напусна поста си на директор на дирекция „Хазартна политика“ в Националната агенция за приходите (NRA). Медийни публикации сочат, че Гинка Панаретова може да бъде негов наследник. Това потенциално назначение обаче е противоречиво, тъй като Панаретова преди това е работила за хазартния оператор Inbet.

„Правителството има за цел да използва нова двукомпонентна такса върху хазартните афилиати, за да запълни бюджетния дефицит.“ – jfoley, автор във FocusGamingNews

Контекст

Дискусията за регулиране на хазартните афилиати се провежда на фона на засилен дебат относно рекламата на хазарт. България наложи всеобхватни забрани за реклама по телевизията, радиото и в определени обществени пространства още през 2024 г. Наскоро Българската национална телевизия стана обект на критики за предполагаемо излъчване на свързани с хазарт реклами по време на предавания от Световното първенство по футбол. Телевизията се защити, заявявайки, че това са спонсорски клипове, а не пряко подтикване към хазарт.

Междувременно Националната мрежа за децата в България призовава за по-нататъшни мерки. Те настояват за забрана на продуктовото позициониране и използването на търговски марки за хазарт в спортни събития. Тези искания засилват натиска върху законодателите да затегнат правилата още повече, което потенциално може да доведе до допълнителни ограничения в пакета от мерки за бюджета, който предстои да бъде одобрен. Налице е ясна тенденция към по-строг контрол върху рекламата на хазарт и ограничаване на нейния обхват, насочена към подобряване на защитата на играчите. Както финансовата необходимост, така и нарастващите обществени опасения движат този процес.

Защо това е важно за германските играчи

Развитието в България показва, че и други държави от ЕС коригират и затягат регулациите на хазартния си пазар. За германските играчи, които играят в онлайн казина с лиценз от GGL, тези специфични български разпоредби нямат пряко въздействие. Германският хазартен пазар се регулира от Glücksspielstaatsvertrag 2021 (GlüStV 2021) и Съвместния хазартен орган на федералните провинции (GGL). Тук вече се прилагат строги правила, някои от които надхвърлят мерките, обсъждани в България.

В Германия например има фиксирани лимити на залозите от 1 евро на завъртане на онлайн слотове и месечен лимит за депозити от 1 000 евро, контролиран от централната система за мониторинг LUGAS. Рекламата на хазарт също е силно ограничена. Германските афилиати, които рекламират казина с лиценз от GGL, също са обект на ясни насоки, предназначени да гарантират защитата на младежта и на играчите. Изискване за лицензиране, каквото сега се планира в България, не съществува в тази форма за афилиатите в Германия. Всички участници на хазартния пазар обаче, включително рекламните партньори, трябва да спазват строгите изисквания на германския закон за хазарта. Поради това играчите винаги трябва да търсят печата на GGL, който гарантира съответствие с тези стандарти.

Какво означава това за казината с лиценз от GGL

За онлайн казината, лицензирани от GGL, подобни международни развития означават, че натискът върху афилиейт маркетинга и рекламата на хазарт като цяло се засилва. Дори специфичните български мерки да не са пряко приложими за германския пазар, те сигнализират за европейска тенденция към засилено регулиране и по-високо данъчно облагане. Казината с лиценз от GGL вече трябва да отговарят на строги изисквания по отношение на своите маркетингови дейности. Това включва спазване на фиксирани часови интервали за реклама, въздържане от реклама, насочена към непълнолетни, и строго разделяне на редакционното съдържание от рекламата.

Ако моделите за облагане и регулиране на афилиатите се утвърдят в други страни от ЕС, това потенциално би могло да има дългосрочни последици върху структурата на разходите и рентабилността на афилиейт маркетинга за целия европейски, включително и германския, хазартен сектор. За казината с лиценз от GGL е важно да следят отблизо законодателните промени в други държави. Международният натиск и примерите за добри практики могат да доведат до адаптиране на собствените им регулаторни подходи за по-добра защита на играчите в цяла Европа и запазване на интегритета на пазара.

„Националната мрежа за децата сега призова законодателите да затегнат ограниченията още повече.“ – Гжегож Кемпински, автор в igamingexpress.com