България отхвърля по-високи данъци върху хазарта: Надделяват страховете от растеж на черния пазар

България отхвърля по-високи данъци върху хазарта: Надделяват страховете от растеж на черния пазар

Ексцерпт: Българското правителство блокира планове за увеличаване на данъка върху ГГР до 30 процента, позовавайки се на рискове за 60-процентния коефициент на канализация.

СЪДЪРЖАНИЕ (markdown):

Правителството на България официално отхвърли предложения от опозиционни партии за увеличаване на данъците върху хазарта и въвеждане на още по-строги правила за реклама. Решението идва в момент, когато страната преразглежда Закона за хазарта, като официални лица предупреждават, че прекомерният финансов натиск върху лицензираните оператори може да има обратен ефект. Като поддържа данъчните ставки стабилни, правителството цели да защити законния пазар от превземане от страна на нелицензирани офшорни конкуренти, които вече държат значителна част от вътрешната индустрия.

Дебатът в българския парламент подчерта напрежението между фискалните цели и пазарната реалност. Докато някои политически фракции настояваха за по-голям принос от сектора за попълване на държавната хазна, Министерството на финансите остана фокусирано върху дългосрочното здраве на регулирания пазар. Този предпазлив подход отразява нарастващото разбиране сред европейските регулатори, че съществува пределна точка, в която данъчното облагане става контрапродуктивно за защита на потребителите и пазарната интегритет.

Числа и факти

Отхвърлените предложения, основно подкрепяни от партиите „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, целяха увеличаване на данъка върху Брутния ГГР (GGR) от сегашните 25% на 30%. Освен това опозицията искаше почти да удвои таксите, плащани от операторите. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова твърдо се противопостави на тези мерки, като посочи, че данъците върху онлайн хазарта вече бяха увеличени от 20 на 25% по-рано тази година. В комбинация с 10% корпоративен данък, тя твърди, че индустрията вече допринася значително.

„Предложението звучи много добре на пръв поглед, но реалният ефект от мярката би бил прехвърлянето на играчи от законния към незаконния пазар. Делът на сивия сектор на пазара на хазарт в момента е около 40%. Повечето държави прилагат данък от 20 или 25%. Всяко увеличение на данъчното облагане на хазарта води до увеличение на сивия сектор.“ - Людмила Петкова, заместник-министър на финансите, България

Според правителствени данни, коефициентът на канализация в България в момента е приблизително 60%. Това означава, че 40% от пазара вече е загубен за сивия сектор. Официални лица посочиха, че повечето европейски нации поддържат данъчни ставки в диапазона 20-25%, за да гарантират, че законните оператори могат да останат конкурентоспособни спрямо офшорни сайтове, които избягват местни данъци и регулации.

Предистория

Законодателната битка засегна и рекламата. От април 2024 г. България прилага цялостна забрана на хазартни реклами по телевизията, радиото и печатните медии. Външната реклама е ограничена до билбордове, които трябва да бъдат на поне 300 метра от образователни и младежки съоръжения. В момента опозицията искаше да премахне останалите вратички, но правителството настоя за запазване на статукво, докато по-широкият преглед на Закона за хазарта продължава.

Опозиционният депутат Венко Сабютев изрази остра критика по време на заседанията на комисията, обвинявайки правителството в непоследователност в законодателните си приоритети. Той постави въпрос защо някои закони могат да бъдат бързо изменени чрез преходни разпоредби, докато Законът за хазарта остава недокоснат, въпреки призивите за по-строги социални гаранции.

„Как можете да промените Кодекса на труда чрез преходни и заключителни разпоредби, но да не можете да промените Закона за хазарта и да спрете хазартната реклама чрез същия механизъм? Стига с тази хипокризия.“ - Венко Сабютев, депутат от опозицията, „Продължаваме промяната“

Въпреки отхвърлянето на увеличението на данъка върху ГГР, правителството продължава с план за въвеждане на хазартните афилиати под държавен надзор. Бюджетът за 2026 г. включва предложение за годишна лицензионна такса от 6000 евро за афилиати плюс 10% променлив данък върху комисионните. Очаква се този ход да генерира около 100 милиона евро годишни приходи, показвайки, че държавата търси алтернативни източници на приходи, без пряко да задушава основните оператори.

Защо е важно за германските играчи

За играчите в Германия българската ситуация е огледало на продължаващите борби с Междудържавния договор за хазарта от 2021 г. Германия вече има едни от най-високите данъчни тежести в Европа, по-специално 5,3% данък върху оборота на слотове, който е много по-агресивен от модела, базиран на ГГР, използван в България. Признанието от български официални лица, че 40% черен пазар е сериозна заплаха, трябва да служи като предупреждение за германските политици.

Германските играчи, които използват сайтове, лицензирани от GGL, са обект на лимит от 1 евро на завъртане и месечен лимит на депозити от 1000 евро, контролиран чрез системата LUGAS. Когато законните оферти станат твърде ограничителни или скъпи поради прехвърляне на данъци, играчите често се обръщат към сайтове на MGA или Кюрасао. Изборът на България да приоритизира канализацията пред незабавни данъчни печалби е стратегия, фокусирана върху задържането на играчите в безопасна, регулирана среда, където инструменти като OASIS могат ефективно да функционират.

Какво означава това за казината, лицензирани от GGL

Лицензираните оператори в Германия се намират в подобна ситуация като тези в България, макар и с още по-тесни маржове. Решението в София да се спрат данъчните увеличения показва прагматично осъзнаване: не можете да защитите играчите, ако изтласкате индустрията в нелегалност. Казината, лицензирани от GGL, в Германия трябва да спазват строги правила за реклама и социални концепции, които идват със значителни разходи за съответствие.

Ако германската данъчна и регулаторна среда остане значително по-наказваща от тази на други членове на ЕС като България, натискът върху законните оператори само ще се увеличава. Засега решението на България бележи победа за тези, които се застъпват за балансиран подход към регулацията на хазарта, фокусиран върху пазарна стабилност, а не върху краткосрочно фискално извличане. Предстои да се види дали други европейски регулатори ще последват примера на България в признаването на границите на данъчното облагане на силно конкурентен дигитален пазар.